• местни измръзвания
• общо охлаждане
• комбинация от двете

ФАКТОРИ, УЛЕСНЯВАЩИ УВРЕЖДАНЕТО:

• метеорологични условия - температура, вятър, влажност и др.
• моментно състояние на организма
• екипировка и защитни средства
• времетраене на експозицията на студ
• моментно оказване на първа помощ
• начин на оказване на първа помощ и транспорт - поведение на спасителите и екипите в медицинските заведения

• образуване на ледени микрокристали в или между клетките
• остро нарушаване на кръвотока в органите и тъканите
• засилване на тромбообразуването в малки, средни и големи артерии с последващо допълнително нарушаване на кръвоснабдяването
• нарушаване на невроналната регулация на кръвоснабдяването, водеща до смущения и на обмяната на веществата
• формиране на некръвоснабдени и умъртвени участъци от тъканите (некрози) - при повърхностни увреждания сухи, а при по-дълбоко и вторично инфектирани - влажни
• проявява се вторично въздействие върху целия организъм, особено при продължително излагане на студ и влага

Патологичните прояви на студово увреждане се развиват фазово и в еволюция във времето.

• Първа степен: внезапно, силно побледняване, първоначална болка с последваща загуба на чувствителност. При прекратяване въздействието на студа и енергично затопляне - последваща болкова реакция, сърбеж, зачервяване и оток, продължаващ средно около 72 часа
• Втора степен: настъпва няколко часа след студовото въздействие като включва горепосочените симптоми плюс поява на мехури, пълни с прозрачна или бледожълтеникава течност
• Трета степен: налице са проявите от I и II степен, плюс втвърдяване на повредените участъци и продължителна бледност, заедно със загуба на чувствителност. Няколко часа след това следва рязка промяна на цвета на засегнатия участък - синкав, сивосинкав до тъмно син. От време на време - засилване и рязко намаляване на болката
• Четвърта степен: описаните симптоми от III степен, придружени с по-дълбоки тъканни поражения и обикновено - тъмно червен цвят на засегнатите участъци. Отпадане функциите на крайниците, ако са засегнати

• лека
• средна
• тежка степен (изхода най-често е смърт или инвалидност)

• при бързия оглед не са открити следи от запушване на дихателните пътища
• при бърз, повърхностен оглед не са установени и несъвместими с живота травми (най-често тежки травми на главата)
• ако се установи макар и минимална (много бавна), но налична сърдечна дейност
• когато, макар и да няма реакция на зениците, обвивката на окото не е изсъхнала съвсем
• когато се измери във външното ухо (ако има такава възможност) температура над 26°С посредством специален термометър.
  Когато горепосочените критерии са налице и започнат опити за спасяване, те продължават и по време на транспорта до мястото на оказване на квалифицирана помощ.

• изолиране от студа
• подмяна на измокрени ръкавици, шапка, чорапи и т.н. Повърхностните измръзвания се третират в затоплено помещение по два начина:
  • посредством затопляне на измръзналия крайник в съд с вода до 38°С за 20-30 минути. След това се подсушава, намазва се с тънък слой Дефламол и се прави нестегната, суха превръзка (най-добре с марля, памук и бинтове)
  • посредством превръзка, без масажиране и затопляне в съд с вода, а направо превръзка - нестегната, с голямо количество марля, памук и бинтове

• при измръзване II степен, с мехури, те не се пукат и не се масажира поразения крайник. Прави се нестегната превръзка със стерилна марля, предварително намазана с Дефламол или Йодасепт и върху нея повече стерилен памук и бинт. Същото се отнася и за по-дълбоките местни измръзвания, при които се налага допълнително имобилизация на крайника. Целта е при дълбоките измръзвания да се предпази от развитието на влажна гангрена. Допълнително се дават
  • обилно количество течности - чай, бульон, кафе и т.н.
  • обезболяващи медикаменти (ако няма противопоказания) - Аспирин с витамин "С", Парацетамол, Аналгин, Фортрал и др.
  • може да се дадат превантивно (ако няма противопоказания) и антитромбозни медикаменти - Антистенокардин, Трентал и др.
  • задължителен преглед в лечебно заведение и при необходимост приложение на противотетанична профилактика - антибиотици
  • всяко следващо поражение на същото място води до допълнителни по-тежки увреждания - което налага да се взимат мерки да не се допуска това
• Подлежащите местни измръзвания се лекуват след пристигане на пострадалия в хижа, заслон или болнично заведение, тоест - мястото, където ще се осигури на пострадалия максимален температурен комфорт. Тук му се дават допълнително - калорична храна, още течности и при необходимост - обезболяващи медикаменти. Ако се налага - доорганизира се и се подобрява качеството на транспорта до болнично заведение.

• Ако пострадалият е в безсъзнание, след кратко и внимателно изолиране от студа, се проверяват всички критерии относно наличие или липса на основни жизнени функции и ако няма достатъчно ефективни такива, започват се опити за познатите начини.
  Да се помни, че ако се налага изкуствено дишане, по-добре е през маска да се подава издишан въздух от спасителя, тъй като е затоплен и по време на спасителни акции е по-трудно да се осигури на място затопляне и овлажняване на подавания кислород. Може да се редува обдишване с АМБУ и подаване на въздух от спасителя. Междувременно се прилага, ако е необходимо и сърдечен масаж, като при наличие на лекари си прилагат и медикаменти: Адреналин, Натриев бикарбонат, Дексаметазон и др.
• Подготвя се транспорт до мястото, където може да се продължи с по-квалифицирана обработка.
• Ако е в съзнание, след изолиране от студа и проверка за наранявания и кръвоизливи, започва незабавен щадящ транспорт, като се дава на пострадалия неколкократно малки количества топли, силно подсладени течности и се наблюдава общото му състояние, дишането и пулса.
• Ако по време на транспорта охладеният изпадне в безсъзнание, но със запазено дишане и сърдечна дейност, още при първа възможност трябва да започне опит за допълнително, бавно затопляне на тъй нареченото "телесно ядро" на Хиблер - областта на сърцето, горната и средна част на корема, където в дълбочина минават големите кръвоносни съдове. Затоплянето става посредством подлагане под изолиращите завивки на грейки, бутилки или други съдове с вода, затоплена не повече от 40°С. Ако са по-топли, съдовете може да се увият с хавлиена кърпа, или самата хавлиена кърпа може да се натопи в топла вода и след добро изстискване да се ползва като грейка. Бутилки или топли кърпи могат да се поставят и под мишниците от двете страни.
• Преместването на охладения от едно транспортно средство в друго, както и самият транспорт трябва да бъдат много щадящи, тъй като отпадните продукти, отделящи се от тъканите при затоплянето, могат да предизвикат фатални сърдечни аритмии при раздвижване.
• Болничното лечение е посредством медикаменти и апаратура, с успех прилагани през последните години в много страни - методи на "изкуствено кръвообръщение", машина "сърце - бял дроб", перитонеална диализа и др.
• Спасителите, участващи в акция за търсене и евакуиране на хипотермично пострадали, освен перфектната лична екипировка, е необходимо да разполагат и с достатъчно количество калорична храна и топли напитки.
• Концентриран алкохол може да се дава само в хижите, заслоните или санитарния транспорт и то в малки количества, само на охладени в съзнание.
• Спасителните групи трябва да се подготвят с набор медикаменти и разтвори за венозно вливане, а също и с набор за изкуствено дишане.

Начало на страницата

• промяна на цвета на кожата на по-голяма площ около мястото на ухапването
• рядко, при алергични хора е възможно да има и обща реакция след ухапването (повръщане, гадене, до краткотраен припадък)

• не се разрязва тъканта с режещи инструменти и не се изсмуква раната - опасност от вкарване на отровата направо в кръвоносната система
• не се поставя противозмийски серум, освен при специални случаи и само в болнично заведение

• сваля се всичко което пристяга тъканта в близост до засегнатото място
• измива се ухапаното място със студена вода и сапун за дезинфекция
• при уплаха или обща реакция на пострадалия, да се транспортира до лечебно заведение легнал при леко обездвижване на засегнатия крайник
• при наличие на медицинско лице и медикаменти в групата, да се постави 40 - 80 мг Урбазон мускулно или венозно, или да се включи система с физиологичен серум венозно
• по време на транспорта се наблюдава пострадалия и се допуска поставяне на охлаждащи компреси на мястото на ухапването. Допуска се и даването на обезболяващи медикаменти, при липса на противопоказания.

Обикновено, при правилна първа помощ, в болничното заведение се прилага антибиотикотерапия, ТАП, венозни вливания и по изключение - серум.

• носене на дълги панталони, здрави обувки и чорапи
• да не се прави опит за хващане и убиване на забелязани змии
  

Начало на страницата

ТОПЛИНЕН И СЛЪНЧЕВ УДАР

1. Общи положения

Разликата между двете състояния е във това, че топлинен удар може да се получи не само на слънце. При него най-неприятното усложнение е, че спира отделянето на пот в следствие на дехидратация, за разлика от слънчевия удар, където потоотделянето е запазено.

2. Симптоми на топлинния удар

• начална фаза - отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, неволно треперене на отделни мускулни групи (крампи).
• поседваща фаза - нарушение на тонуса и съзнанието до степен на топлинен припадък. Рязко повишаване на телесната температура до стойности над физиологичните. Общо зачервяване на кожата, без изпотяване. Внимание - ако не се лекува, това състояние води до спиране на дишането и смърт.
  

3. Първа помощ при топлинен удар

• изолация от въздействието на топлината
• предпроемане на физикално охлаждане - след сваляне на дрехите, увиване с изстискан влажен чаршаф, обтриване на тялото с мокра изстудена кърпа (гъба), поставяне на торбички и бутилки със студена вода и лед под мишниците, на чатала и корема.
• ако пострадалият е в безсъзнание и наблизо има медицинско лице с медикаменти, телесната температура се понижава посредством венозно вливане на охладен физиологичен серум или поставяне на инжекция аналгин/антиалерзин, мускулно.
• ако пострадалият е в съзнание, необходимо е да поема подсладени и охладени течности. При работа в силно овлажнени и топли помещения, е необходимо регулярно приемане на газирана вода.
  

4. Симптоми на слънчевия удар

Отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, световъртеж, до припадък, но за разлика от топлинния удар не спира потоотделянето.

5. Първа помощ при слънчевия удар

• изолация от въздействието на топлината, като пострадалия се поставя в полуседнало положение.
• поставя се студен компрес на главата
• ако пострадалия е в състояние да приема течности му се дава обилно да пие охладени и подсладени напитки
• при липса на подобрение е необходимо да се предприеме транспорт до лечебно заведение, където ще се води борба с мозъчния оток
  

6. Профилактика на топлинен и слънчев удар при пребиваване в топла среда, слънчево греене, както и при продължително физическо натоварване

• Използване на защитни средства, памучни и леки дрехи, шапка и слънчеви очила
  
• Обилно поемане на течности
  

Начало на страницата

УЖИЛВАНЕ ОТ ПЧЕЛИ И ОСИ

Ужилванията крият по-сериозна опасност при алергични към отровата хора, при които се наблюдава усилена обща реакция
Най-опасно е ужулването по лигавицата на устната кухина - език, гърло, небце и бузи, поради силния оток, който затруднява дишането, гълтането и слюноотделянето.

2. Симптоми на ужилването

болка, зачервяване и силен оток на мястото на ужилването

3 Първа помощ

• изваждане на жилото
• измиване със студена вода и сапун на ужиленото място
• поставяне на навлажнена сода за хляб на ужиленото място, с последващо поставяне на хлабав компрес от спирт и риванол в равни части на марля, а отгоре памук, обилно напоен със студена вода.
• ако отока и болката продължават, може да се приемат през устата обезболяващи и противоалергични средства
  

Начало на страницата

ПОРЖЕНИЯ ОТ МЪЛНИЯ И ТОКОВ УДАР

1. Общи положения

Електрическият ток предизвиква местни поражения (изгаряне, до овъгляване) и общи (спиране на сърцето и последващо спиране на дишането в следствие на сърдечни камерни фибрилации).

2. Първа помощ

На преден план е борбата за възстановяване на сърдечния ритъм (сърдечен масаж), успоредно с провеждане на изкуствено дишане. На по-късен етап се предприема обработка на нараняванията и имобилизация, обезболяване и транспорт до болнично заведение за лечение на късните последици от електрошока.

3. Профилактика

• да не се предприемат планирани излети при опасност от гръмотевична буря
• при попадане в гръмотевична буря да се търси подслон далеч от била, самотно растящи дървета, стърчащи скали и метални конструкции
• по възмоъност да се търси изолираща от мократа земя повърхност за стъпване
• временно освобождаване от метални предмети (ножове, пикели, щеки, клинове и др.)

НА ДОБЪР ЧАС, ПРИЯТЕЛИ НА ПЛАНИНАТА!
Начало на страницата